БТВ Тази Събота и Неделя

Интервю от Лято 2018. Благодарим на Диана Любенова и БТВ.

БТВ НОВИНИТЕ Май 2012

Репортаж и кратко интервю с Вили.

Макар и леко остаряло, то е една от първите телевизионни срещи на Българското общество с балерината след реализацията й в чужбина. Интервюто по-долу, от Вестник ДУМА, е също така не най-ново, с малки неточности, но ще е интересно за много от читателите, ученици и почитатели. Виолета е била гост на БТВ в предаванията Преди обед и Тази неделя, Радио България, БНТ и други. Статии за нея са излизали в няколко вестници и списания.  


Още материали ще бъдат добавени скоро. Благодарим ви! 

Интервю с Вио от Вестник ДУМА 14. Юни 2011, брой 133

Юлия Борчева

*допълнения от Вио

-Танцувам от съвсем малка. Първоначално под ръководството на майка ми, която е балетен педагог, а по-късно в Националното училище за танцово изкуство. По това време * бяха ограничени перспективите за толкова много балетни артисти, които излизаха от училището. На 16 години кандидатствах в няколко училища за балет в Европа, но идеята да уча във Виена беше на първо място. Оттам ме харесаха и ми отпуснаха стипендия. Бях подпомогната и от фондация "Св. св. Кирил и Методий". Така заминах за Виена и три месеца по-късно танцувах в "Лебедово езеро", после в "Баядерка", "Спящата красавица", "Жизел". Още преди да завърша Училището за танц към Виенската Щатсопера, вече танцувах с театъра. Участвах в спектакли с международни звезди като Владимир Малахов, Джузепе Пиконе, Симона Ножа, от които се запознах непосредствено с различни виждания и концепции за балета. Във Виена имах една българска педагожка - Силвия Цанкова. Тя беше танцувала с операта и ме подготви за няколко концертни програми, където танцувах всички сола на училището. Беше голяма възможност да вляза в кордебалета на такава ранна възраст и преди да замина за Америка, бях натрупала доста опит. Ако бях останала тук, в България, нямаше да имам такива възможности. Според мен тук малко късно завършваме. Като завършиш на 18 и даже повече години, в Европа вече се смята, че не си малък. В Америка ги вземат в театъра даже на 16. 


- Как замина за Америка? - Във Виена срещнах и съпруга си, който беше две години преди мен. (Алексей Агудин играе в Американския балетен театър - б. а.). Той замина за Щатите, а аз останах още една година, за да завърша. През лятото отидох при него и се явих на прослушване в неговата трупа. Приеха ме и започнах работа.Това не е лесно, защото са необходими одобрения от различни държавни и творчески институции, представят се дипломи, препоръки от педагози и т.н. С тази трупа работихме един сезон и после се преместихме в Ню Йорк. Оттогава работих с няколко трупи. От три години танцувам в балета на Сюзан Фарел. 

  

- Какъв е американският балет? По какво се отличава от българския, европейския стил на танц? - В България традиционно се танцува руският стил на балет. В Европа е много особено, тъй като западноевропейските педагози постоянно пътуват. Има значение и главният педагог в театъра какъв е. Например в Амстердам той е французин, който дълго време е работил в Щатите. Неговите изисквания към танцьорите съдържат смесица от стилове. В Германия има някои театри, които работят с един и същ педагог дълго време и поради тази причина са стилово профилирани. Френският балет много се уважава навсякъде, те изключително държат на традициите си. При тях има известно внасяне на външно влияние с директорството на Рудолф Нуреев, който е възпитаник на Петербургската школа, както и Джордж Баланчин, в различни времена, естествено. Заминавайки от Русия, те започват да развиват своя идеология, свое виждане. Например Баланчин, идвайки от Санкт Петербург, има тази основа и тези идеи, вкоренени в неговото образование, които след това изменя и пренася в новия век, в модернизма. Той е смятан за революционер в балетното изкуство и даже балетът, който танцуваме в момента, най-често е наричан революционен, защото до този момент никой не е поставял танц на такава музика, в такива комбинации, с такива костюми и с абсолютно минимални декори. Американският стил основно се отличава от руския, съответно от българския, с това, че се държи повече на динамика и на бързина. При руския стил се държи на линии и на лиризъм, на лириката в танца. 

  

- Трудно ли беше за теб да играеш американски балет? Как един европейски танцьор се адаптира към този стил? - Идвайки от България, съм обучавана по Вагановската школа. Във Виена работих и с френски педагог, който силно ми повлия. Имала съм и кубински и английски педагози, познавам и западноевропейския стил на танцуване. След идването ми в Америка започнах да усвоявам и американския стил. Когато се преместих при Сюзан Фарел, началните етапи на работата ни наистина бяха трудни - тя обучава танцьорите си по неин маниер, много от движенията се изпълняват по различен начин, различни са стилът, бързината на изпълнение. Има една поговорка, която често се използва в Америка: "Трябва да знаеш правилата, преди да можеш да ги нарушиш." Често в балета се спори дали руските балерини по-лесно се адаптират към американския стил на балет или обратно. Моите лични наблюдения са, че ако една балерина има достатъчно познаване на собствения стил и интелигентност да види разликите в новия стил, тя бързо ще го направи. 


- Имаш ли любими роли и такива, които искаш да играеш в бъдеще? - Смятам се за лиричен танцьор, въпреки че много често кастингът ме поставя в противоположно амплоа, т.е. в роли, в които технически съм много добре, но може би по сърце бих предпочела да танцувам нещо по-драматично. За мен историята зад танца, зад представлението, е много важна, т.е. каква емоция, каква поука и каква идея преминава през оркестрината към зрителя. Дори ако е абстрактен балет, винаги има някакво чувство, което изразяваш, някаква идея, състояние на духа, състояние на човека. Разбира се, има роли, които още не съм танцувала и за които мечтая. Едната е Манон. Това е балет на Кенет Макмилън. Той е англичанин. За съжаление този балет не е в репертоара на нашата трупа, но все още съм на 26 и имам време... (смее се). Друга такава роля е от един съвсем съвременен балет на французина Джилин Прежлукаж,*печатна грешка Анджелин който не е на палци. Там главната женска роля е много интересна. Балетът се казва "Le Parс" и е за любовното чувство, за това как хората се намират и за първите моменти. 

  

- Как виждаш бъдещето? Има ли в него място за България?*Разбира се! (с това започнах)

 - Не искам да се занимавам с нещо, което е ординарно и ми е лесно. През летните месеци, когато трупата е в почивка, работя по различни неща от областта на балета. Работейки и със съпруга си, който освен танцьор е композитор и хореограф, по различни проекти, се опитвам да намеря някаква нова експресия, да направя така, че балетът да се приближи към популярното развлечение на хората, без да се обезценява. Да бъде в това отношение на едно ниво с киното и театъра, тъй като хората по-често посещават кино и театър, отколкото балет. Това се дължи на факта, че, като чуят балет, си представят нещо от ХIХ век, бавно и скучно. Като казвам бавно, не е задължително нещо да е бързо, за да е интересно. Спектаклите могат да се осъвременят, да се въведе мултимедия. Има много похвати. 

Естествено, всичко това трябва да се финансира, а в изкуството винаги не достигат пари. Друго, което ме интересува, е създаването на балетни спектакли за телевизия. Това, което се прави по света, е да се заснемат спектакли от сцена, които се записват или транслират директно. Неотдавна направиха в Лондон нова постановка "Алиса в страната на чудесата". Отново актьорите са на сцена и камерата снима от зрителната зала. Искам да се направи нещо съвременно, специално за телевизия, т.е. камерите да са отвсякъде и режисьорът да избира от какъв ъгъл да се покаже.*Tук не става въпрос само за презентацията, но и за съдържанието! Трябва да се отърсим от снобизма, който съществува в балета. Въпреки че е висше изкуство, не можем да го лишим от това да бъде достъпен до хората чрез телевизията. В Америка сега се правят всякакъв вид риалити шоу, за абсолютно всичко, само не и за балет. Единственото, което се показва като танцувална програма, са конкурси за танци, продължаващи по няколко минути. И това са танци, а не балет. Много хора ще бъдат шокирани от това, което видят, много хора ще имат първа среща с балета и може би ще станат ценители, ще желаят да ходят на театър повече, да видят балетите от ХIХ век. Ако очакваме един зрител, който е постоянно бомбардиран с какво ли не от интернет, от телевизията и от киното, и след това има като опция и театър, и концерти, да реши да гледа "Жизел" - вероятността е малка. И не мога да понеса мисълта, че балетът умира или че в някаква степен е в низходяща насока. През 2008 г. в театър "София" представих спектакъл, който нарекох "Съвременен танцов спектакъл". Използвайки речника на класическия балет и съвременни движения от други стилове, направих няколко съвременни хореографии. Спектакълът имаше известна линия на емоцията, но нямаше сюжет в традиционния смисъл, повече беше построен на абстрактното движение и на модернизма. Предвид това, че имах само една репетиция и само десет дни с танцьорите, много от нещата не се получиха идеално. България е част от моя живот. Тук са родителите ми, моите близки и приятели. В Америка съм от 2003 г. Аз наистина съм единствената българска балерина там, но това има по-голямо значение тук, защото там съм чужденка, а чужденци има много. Въпреки че ме знаят в балетния свят, за много хора съм първата, често единствената представа за България. Те не знаят къде е България, нито какви са обичаите. Чувствам се отговорна, защото съм своего рода посланик. Когато някой ти каже, че ти си единственото, което му говори за България, това трябва да бъде нещо хубаво.