БТВ Тази Събота и Неделя

Юлия Борчева

*допълнения от Вио

-Танцувам от съвсем малка. Първоначално под ръководството на майка ми, която е балетен педагог, а по-късно в Националното училище за танцово изкуство. По това време * бяха ограничени перспективите за толкова много балетни артисти, които излизаха от училището. На 16 години кандидатствах в няколко училища за балет в Европа, но идеята да уча във Виена беше на първо място. Оттам ме харесаха и ми отпуснаха стипендия. Бях подпомогната и от фондация "Св. св. Кирил и Методий". Така заминах за Виена и три месеца по-късно танцувах в "Лебедово езеро", после в "Баядерка", "Спящата красавица", "Жизел". Още преди да завърша Училището за танц към Виенската Щатсопера, вече танцувах с театъра. Участвах в спектакли с международни звезди като Владимир Малахов, Джузепе Пиконе, Симона Ножа, от които се запознах непосредствено с различни виждания и концепции за балета. Във Виена имах една българска педагожка - Силвия Цанкова. Тя беше танцувала с операта и ме подготви за няколко концертни програми, където танцувах всички сола на училището. Беше голяма възможност да вляза в кордебалета на такава ранна възраст и преди да замина за Америка, бях натрупала доста опит. Ако бях останала тук, в България, нямаше да имам такива възможности. Според мен тук малко късно завършваме. Като завършиш на 18 и даже повече години, в Европа вече се смята, че не си малък. В Америка ги вземат в театъра даже на 16. 

- Как замина за Америка? - Във Виена срещнах и съпруга си, който беше две години преди мен. (Алексей Агудин играе в Американския балетен театър - б. а.). Той замина за Щатите, а аз останах още една година, за да завърша. През лятото отидох при него и се явих на прослушване в неговата трупа. Приеха ме и започнах работа.Това не е лесно, защото са необходими одобрения от различни държавни и творчески институции, представят се дипломи, препоръки от педагози и т.н. С тази трупа работихме един сезон и после се преместихме в Ню Йорк. Оттогава работих с няколко трупи. От три години танцувам в балета на Сюзан Фарел. 

- Какъв е американският балет? По какво се отличава от българския, европейския стил на танц? - В България традиционно се танцува руският стил на балет. В Европа е много особено, тъй като западноевропейските педагози постоянно пътуват. Има значение и главният педагог в театъра какъв е. Например в Амстердам той е французин, който дълго време е работил в Щатите. Неговите изисквания към танцьорите съдържат смесица от стилове. В Германия има някои театри, които работят с един и същ педагог дълго време и поради тази причина са стилово профилирани. Френският балет много се уважава навсякъде, те изключително държат на традициите си. При тях има известно внасяне на външно влияние с директорството на Рудолф Нуреев, който е възпитаник на Петербургската школа, както и Джордж Баланчин, в различни времена, естествено. Заминавайки от Русия, те започват да развиват своя идеология, свое виждане. Например Баланчин, идвайки от Санкт Петербург, има тази основа и тези идеи, вкоренени в неговото образование, които след това изменя и пренася в новия век, в модернизма. Той е смятан за революционер в балетното изкуство и даже балетът, който танцуваме в момента, най-често е наричан революционен, защото до този момент никой не е поставял танц на такава музика, в такива комбинации, с такива костюми и с абсолютно минимални декори. Американският стил основно се отличава от руския, съответно от българския, с това, че се държи повече на динамика и на бързина. При руския стил се държи на линии и на лиризъм, на лириката в танца. 

- Трудно ли беше за теб да играеш американски балет? Как един европейски танцьор се адаптира към този стил? - Идвайки от България, съм обучавана по Вагановската школа. Във Виена работих и с френски педагог, който силно ми повлия. Имала съм и кубински и английски педагози, познавам и западноевропейския стил на танцуване. След идването ми в Америка започнах да усвоявам и американския стил. Когато се преместих при Сюзан Фарел, началните етапи на работата ни наистина бяха трудни - тя обучава танцьорите си по неин маниер, много от движенията се изпълняват по различен начин, различни са стилът, бързината на изпълнение. Има една поговорка, която често се използва в Америка: "Трябва да знаеш правилата, преди да можеш да ги нарушиш." Често в балета се спори дали руските балерини по-лесно се адаптират към американския стил на балет или обратно. Моите лични наблюдения са, че ако една балерина има достатъчно познаване на собствения стил и интелигентност да види разликите в новия стил, тя бързо ще го направи. 

- Имаш ли любими роли и такива, които искаш да играеш в бъдеще? - Смятам се за лиричен танцьор, въпреки че много често кастингът ме поставя в противоположно амплоа, т.е. в роли, в които технически съм много добре, но може би по сърце бих предпочела да танцувам нещо по-драматично. За мен историята зад танца, зад представлението, е много важна, т.е. каква емоция, каква поука и каква идея преминава през оркестрината към зрителя. Дори ако е абстрактен балет, винаги има някакво чувство, което изразяваш, някаква идея, състояние на духа, състояние на човека. Разбира се, има роли, които още не съм танцувала и за които мечтая. Едната е Манон. Това е балет на Кенет Макмилън. Той е англичанин. За съжаление този балет не е в репертоара на нашата трупа, но все още съм на 26 и имам време... (смее се). Друга такава роля е от един съвсем съвременен балет на французина Джилин Прежлукаж,*печатна грешка Анджелин който не е на палци. Там главната женска роля е много интересна. Балетът се казва "Le Parс" и е за любовното чувство, за това как хората се намират и за първите моменти. 

- Как виждаш бъдещето? Има ли в него място за България?*Разбира се! (с това започнах)

 - Не искам да се занимавам с нещо, което е ординарно и ми е лесно. През летните месеци, когато трупата е в почивка, работя по различни неща от областта на балета. Работейки и със съпруга си, който освен танцьор е композитор и хореограф, по различни проекти, се опитвам да намеря някаква нова експресия, да направя така, че балетът да се приближи към популярното развлечение на хората, без да се обезценява. Да бъде в това отношение на едно ниво с киното и театъра, тъй като хората по-често посещават кино и театър, отколкото балет. Това се дължи на факта, че, като чуят балет, си представят нещо от ХIХ век, бавно и скучно. Като казвам бавно, не е задължително нещо да е бързо, за да е интересно. Спектаклите могат да се осъвременят, да се въведе мултимедия. Има много похвати.